Ракът на яйчниците е сред най-сериозните злокачествени заболявания в гинекологията. За разлика от други гинекологични карциноми, той често се диагностицира късно, тъй като в началото протича без изразени симптоми. Заболяването може да засегне единия или двата яйчника и се развива най-често от повърхностния епител, покриващ яйчника.
Съществуват няколко подтипа овариален карцином, като високостепенният серозен карцином е най-разпространеният и обикновено най-агресивен. Заболяването засяга жени в различна възраст, но рискът се повишава с напредването на годините.
В повечето случаи причините остават неясни. Все пак са идентифицирани редица рискови фактори, които повишават вероятността за развитие на заболяването:
Наследствени мутации – особено в гените BRCA1 и BRCA2, както и при Lynch синдром
Семейна анамнеза за рак на яйчниците или гърдата
Нераждали жени или жени с късна първа бременност
Ранна менструация и късна менопауза
Ендометриоза – при някои подтипове (в много редки случай)
Затлъстяване и дълготрайна хормонална терапия
При жените с BRCA мутация рискът е значително повишен и при тях се препоръчват специални програми за проследяване или профилактично лечение.
Ракът на яйчниците често се нарича „тихият убиец“, тъй като в ранните стадии протича почти без симптоми или с такива, които могат лесно да се объркат с доброкачествени състояния на храносмилателната или отделителната система.
Най-честите оплаквания включват:
Подуване на корема или усещане за тежест
Болка ниско в корема или таза
Чести позиви за уриниране
Загуба на апетит, ранно засищане
Необяснима умора или отслабване
Подуване на краката или затруднено храносмилане
Важно е да се подчертае, че симптомите не са специфични, но тяхната поява и персистиране налагат оценка от гинеколог, особено при жени в перименопауза или постменопауза.
При съмнение за овариален тумор се извършва задълбочена оценка, която включва:
Гинекологичен преглед и ехография на таза – за установяване на наличие, форма и структура на образуванието
Туморни маркери – най-често CA-125 и HE4, които се комбинират в ROMA индекс
Образни изследвания – ЯМР, КТ или ПЕТ-КТ, за оценка на разпространението
Диагностична лапароскопия – при случаи със съмнителни находки и неясна етиология
Окончателната диагноза се поставя хистологично – чрез микроскопско изследване на тъкан, взета по време на операция или биопсия.
Основният подход в лечението на овариалния карцином е комбинация от хирургия и химиотерапия. Подредбата на терапията зависи от стадия на заболяването, хистологичния подтип и общото състояние на пациентката.
Първична циторедуктивна операция
Целта е пълно или максимално отстраняване на туморната маса
Обикновено включва хистеректомия, двустранна аднексектомия, оментектомия и лимфна дисекция
Прилагат се и перитонеални биопсии за оценка на микроскопични разсейки
Неоадювантна химиотерапия
Използва се, когато заболяването е твърде разпространено за безопасна първична операция
След 3–4 курса се извършва интервална циторедукция
Химиотерапия
Прилага се след операцията (или преди нея – в неоадювантен режим)
Най-често се използват комбинации на платинови препарати (карбоплатин) и таксани (паклитаксел)
Таргетна терапия и имунотерапия
При някои пациентки, особено с BRCA мутация, се добавят PARP-инхибитори
При рецидиви или напреднало заболяване може да се обсъди и имунотерапия
Лапароскопията играе ключова роля както в диагностиката, така и в лечението на ранните стадии на овариален карцином. Това е минимално инвазивен метод, при който чрез малки разрези в корема се въвежда камера и специални инструменти, позволяващи оглед и вземане на тъканни проби или извършване на оперативни манипулации.
В диагностичен план лапароскопията се използва, когато образните изследвания не дават категорична информация за характера на тумора, или когато се търсят микроскопични разсейки в перитонеума. Методът позволява преценяване на разпространението на заболяването и стадирането му в реално време, което е от решаващо значение за избор на правилна терапевтична стратегия.
При пациентки с начален стадий на овариален карцином, лапароскопският достъп може да бъде използван и с лечебна цел – за премахване на яйчника, маточните тръби и извършване на целенасочени биопсии. Предимството на този подход е щадящото отношение към тъканите, по-малката кръвозагуба и по-бързото възстановяване.
В съвременната гинекологична онкология, лапароскопията се счита за неотменна част от индивидуализирания подход към диагностика и лечение, особено при случаи с неясна находка, начален стадий или необходимост от оценка преди започване на химиотерапия.
Прогнозата при овариален карцином зависи основно от стадия на заболяването при поставяне на диагнозата. При ранно откриване и пълна циторедукция преживяемостта е висока. При напреднали форми целта на лечението е максимално контролиране на заболяването, удължаване на живота и запазване на качеството му.
Все по-често, благодарение на новите терапии, заболяването може да бъде превърнато в хронично, особено при жени с добър отговор на химиотерапия и без бърз рецидив.
След завършване на лечението се извършва редовно проследяване, включващо:
Гинекологични прегледи
Образни изследвания при нужда
Следене на туморни маркери (най-често CA-125)
Генетично консултиране, когато има показания