Лапароскопска миомектомия

Какво представляват миомите?


Лейомиомът на матка, или по-семпло наричан просто „миом“ или „миома“, е доброкачествено образование на мускулния слой на матката. Миомата се среща изключително често, като според различни проучвания над 70% от белите жени в САЩ до 50 г. имат установена миома. Тя представлява хормонално зависим тумор, чийто растеж се поддържа от високите нива на женските полови хормони, а именно естрогените и прогестеронът. Пациентите с миома могат да имат различни оплаквания в зависимост от разположението и големината на миомата. Най-характерните оплаквания са генитално кървене (обилна менструация или кървене между циклите), нехарактерна болка или тежест в таза и инфертилитет. А най-често миомите се откриват случайно, при профилактичен гинекологичен преглед, без да създават никакви проблеми у жената.

Лейомиомите са едни от най-често срещаните доброкачествени тумори при човека. Представляват доброкачествено разрастване на мускулни влакна във формата на "възли", от където идва и английското им наименование "фиброиди". Те са с плътна структура и могат да достигнат значителни размери, както е показано на патоанатомичните препарати.

Могат ли миомите да се превърнат в рак?


Миомите никога не се превръщат в злокачествено заболяване. Злокачественият вариант, наречен лейомиосарком, се среща при жени близо до или вече в менопауза. Изследвания на генома на обикновените миоми и на лейомиосаркомите показват, че двете образования по никакъв начин не са свързани помежду си, това са отделни състояния и не преминават едно в друго, няма връзка помежду им.


Какви са симптомите при миома?


От основно значение за симптомите на пациентката е разположението на миомата. Златен стандарт за диагностицирането на миомните възли е гинекологичният ултразук. Според Световната организация по акушерство и гинекология FIGO има 8 типа миоми според локализацията им – три вида в маточната кухина, три в стената на матката, един – разположен по външната повърхност на матката и един извън маточното тяло. В практиката, а и за улеснение при разговора с пациентите, често миомите се разделят в три категории – разположени в кухината на матката (субмукозни = подлигавични), в стената на матката (интрамурални = вътрестенни) и повърхностни по външната част на матката (субсерозни). Трите вида , тъй като имат различно клинично значение, както начин за лечение, ще разгледаме по отделно.

Миомни възли според локализацията:

а - субсерозни/повърхностни (тип 6 и 7 по FIGO)

b - интрамурални/вътре в матозната стена (тип 3-5 по FIGO)

c - субмукозни/подлигавични (тип 1 и 2

d - субмукозна на краче (тип 0 по FIGO)

e - израждащ се през цервикалния канал субмукозен възел (тип 0 по FIGO)

Лечение на миоми


Субмукозните миомни възли, разположени в кухината, винаги създават проблем. Те са причина за обилно генитално кървене, анемия и проблемно забременяване. Първоначалните симптоми обикновено бързо водят пациентката на гинекологичен преглед. Лечението е оперативно, златен стандарт е хистероскопията и по-конкретно хистероскопската резекция, при която се изрязва миомният възел от кухината.


Лапароскопска миомектомия


Интрамуралните миомни възли са разположени в стената на матката и симптомите, които причиняват, често зависят от тяхната големина. Често при профилактичен гинекологичен преглед на жена без оплаквания се установява малка миома с размери около 1-2 см. Такъв тип миома не трябва да бъде лекувана – оперативното или медикаментозно лечение могат да доведат до по-големи проблеми и неудачи за жената, отколкото безсимптомното присъствие на миомата. Когато размерът на миомата е над 3-4 см и пациентката има оплаквания – промяна в менструалния цикъл, проблемно забременяване или неуточнена тазова болка или тежест, тогава причината може да е именно миоматозния възел. От тук насетне поведението зависи от желанията и репродуктивните планове на жената. Ако основният симптом е проблемното забременяване, то лапароскопската миомектомия е предпочитаният метод с цел запазване на матката. Когато пациентката е над 45 години и не смята да има повече деца, лапароскопската хистеректомия е метода на избор, като операцията може да бъде със запазване на шийката (т.нар. субтотална хистеректомия) или с нейното отстраняване (тотална лапароскопска хистеректомия). Миомите са най-честата причина за хистеректомия в света, а в страни като Германия субтоталната хистеректомия със запазване на шийката и поддържащия апарат на матката към таза е златен стандарт.

Лапароскопската миомектомия е златен стандарт за лечението на миомни възли при пациентки с бъдещи репродуктивни планове или желание да си запазят матката

Възстановяване след операция за миома


Субсерозните миомни възли са разположени по повърхността на матката и създават усещане за тежест, тазова болка или притискане на съседните органи в зависимост от размера си. По време на бременност тези безсимптомни до този момент миомни възли може да се усучат около основата си, наподобяваща на „краче“, което води до нарушено кръвоснабдяване и много силни болки. Лечението на тези миоми, когато създават проблеми, е хирургично, с лапароскопско отстраняване на възела. Възстановяването след този тип интервенция обикновено е бързо и изписването от болницата в пълна физическа функционалност е след 2 дни.