Ендометриоза

Какво представлява ендометриозата?

Ендометриозата е хронично възпалително заболяване, засягащо млади жени в репродуктивна възраст. Според статистиката 1 от 10 млади жени има ендометриоза. Причините за възникването на това заболяване са различни и не напълно изяснени. За основен фактор се смята т.нар. обратна или ретроградна менструация – малка част от кръвта, която се отделя при цикъл преминава в обратен ход по маточните тръби и достига до коремната кухина. Това е напълно физиологично състояние, срещащо се при над 90% от жените. Защо обаче при 1 от 10 се развива ендометриоза, за сега остава енигма. Смята се, че важно значение има генетичната предиспозиция, прекарани тазово възпалителни инфекции и имунологични фактори, но до този момент всички тези фактори са все още в процес на проучване.

Еднометриозата е широко разпространено заболяване, засягащо 1 на всеки 10 жени в репродуктивна възраст.

За жалост болестта не се познава добре както от пациенти, така и от лекари и правилната диагноза се забавя средно с 8 години!!

Всяка година се организират мащабни кампании от националните пациентски организации за ендометриоза, целящи повишаване на информираността за самото заболяване.

Вероятно най-голямо значение за възникването на ендометриозата е ретроградната менструация - преминаването на част от менструалната кръв през тръбите в коремната кухина. Там, с активното участие на различни фактори на възпалението, ендометриозата се имплантира върху повърхността на органите в таза и предизвиква хронично локално възпаление, болка и плътни сраствания.

Проучвания показват, че средно правилната диагноза на заболяването „ендометриоза“ отнема между 8 и 10 години от първоначалните симптоми и първият преглед от специалист! Това се дължи на нехарактерните симптоми в началото, понякога неефективните рутинни диагностични процедури, които се прилагат и не на последно място непознаването на спецификите на болестта от голяма част от лекарите, включително акушер-гинеколози.

Инфертилитетът и болката, особено по време на цикъл, са основните симптоми на ендометриозата.

Какви са симптомите на ендометриоза?


Ендометриозата води до два симптома: болка и проблемно забременяване. Болката е много комплексно състояние, при което освен обективен има и субективен елемент. Болката сама по себе си може да е безкрайно разнообразна – всеки човек го е боляло глава, болял го е корем или пък е изпитвал остра болка в крака, когато го удари. Характерна за ендометриозата е много силната болка по-време на цикъл, болката по време на секс, затруднения и болезненост при ходене по голяма и малка нужда, болка в дясното рамо. Най-важният симптом, подсказващ ни, че жената страда именно от ендометриоза, е асоциирането на болката с менструацията – по време на цикъл болките, стават нетърпими и инвалидизиращи, жената става непълноценна и не може да изпълнява ежедневните си задължения, като например да ходи на работа, поради силната болка. По време на цикъл е нормално една жена да изпитва дискомфорт, особено в първите 2-3 дни, но тези оплаквания обикновено се поддават на лечение със стандартни болкоуспокояващи. Когато болките са наистина нетърпими и обикновените лекарства не помагат, жената страда, нефункционална е и не може да изпълнява ежедневните си задължения, то тя трябва да потърси консултация с гинеколог. Тези оплаквания понякога започват още в тийнейджърска възраст и не трябва да бъдат неглижирани. Болката по време на полов контакт е другият много специфичен симптом на това заболяване. Жените я описват като дълбока, при проникване, в определени пози и при тежки случаи могат да доведат до „страх от секс“ и до непълноценна връзка с партньора. При тези ситуации жените отново трябва да се обърнат към специалист, който да познава спецификите на заболяването, правилната диагностика и лечение.

Другият основен симптом, който предизвиква ендометриозата, е проблемното забременяване. Асоциацията между инфертилитета и ендометриозата е недокрай изяснена: според Американската асоциация по репродуктивна медицина, когато ендометриозата е в минимална и лека степен, то тогава не може със сигурност да се каже, че именно ендометриозата е причината за инфертилитета. Когато обаче тя е в напреднали стадий, умерено-тежка и тежка, то тя е достатъчна причина за инфертилитета. Доказано е, че ендометриозните кисти не увреждат качеството на яйценкетките, като за сега се приема, че основният механизъм, по който ендометриозата предизвиква инфертилитет, е чрез образуването на сраствания, поради хроничното възпаление, които нарушават нормалната анатомия в таза, както и нормалното функциониране на маточните тръби. Европейската асоциация по репродукция и човешка ембриология препоръчва отстраняване на ендометриозните кисти при пациентки с инфертилитет при големина над 3 см. Пациенктите с данни за умерено-тежка и тежка степен на ендометриоза трябва да бъдат оперирани с цел да се подобрят шансовете им за спонтанно забременяване, като операцията естествено трябва да бъде възможно най-щадяща за репродуктивните органи и най-вече яйчниците.

Американската асоциация по репродуктивна медицина степенува ендометриозата според тежестта и разпространението на болестта по органите в таза

Какви видове ендометриоза има? Какво представляват ендометриозните "шоколадови" кисти?


Има три вида ендометриоза, които значително се различават по своите клиничните симптоми, лечение и прогноза. Най-популярния вид, както сред пациенти, така и сред лекари, са ендометриозните кисти. Наричат се още „шоколадови“, тъй като съдържимото в тях се оприличава на течен шоколад – събралата се в тях кръв с течение на времето се превръща в гъста кафява маса. Този тип ендометриоза се открива най-лесно и за много хора понятието „ендометриоза“ означава наличие на ендометриозна киста. Кистите се диагностицират с помощта на стандартен ехограф, тъй като имат много характерен образ и често се откриват случайно при профилактичен гинекологичен преглед. Поведението при ендометриозните кисти е изключително индивидуално!! Лечението трябва да се съобрази с две неща: симптомите на пациентката и репродуктивните планове в бъдеще. Когато кистата се установи по повод тазова болка, придърпване, проблемно забременяване, то кистата най-вероятно има връзка с тези оплаквания и трябва да бъде отстранена. Когато обаче кистата е малка, под 3 см, не предизвиква проблеми и е случайно открита, то по-добре да не се извършват излишни операции и пациентката да се проследява на всеки 6 месеца.

Carousel imageCarousel imageCarousel image

Типичен ехографски образ на ендометриозни кисти.

Прави впечатление, че двете кисти са срастнали помежду си. Това е типично за ендометриозата и са т.нар. "целуващи се яйчници" ("kissing ovaries").

Яйчник с еднометриозна киста. Съдържимото на самата киста наподобява шоколад, от където идва и името "шоколадови кисти".

Повече за ендометриозните кисти може да откриете в това видео интервю:


Какво представлява дълбоката ендометриоза? Как се диагностицира и какво е лечението на дълбока ендометриоза?


Дълбоката ендометриоза се дефинира като инфилтрация на болестта на повече от 5 мм под перитонеалната обвивка. Този тип ендометриоза се среща при около 10% от жените с ендометриоза. Най-честите симптоми са силно болезнена менструация, болка при полов акт и инфертилитет, но могат да се наблюдават също и проблеми от гастроинтестиналния тракт, проблеми с изхождането, затруднения при уриниране. Тъй като при някой пациенти чревните проблеми са по-силно застъпени, жените първо търсят помощ при гастроентеролог или коремен хирург, а не при гинеколог. Дълбоката ендометриоза често се съчетава с шоколадови кисти в яйчниците (в около 70% от случаите), но не е задължително. Именно поради тази причина дълбоката ендометриоза може да се пропусне при стандартен ехографски преглед, когато яйчниците изглеждат нормални. Истината е, че не всички гинеколози познават или мислят за това заболяване и то често се пропуска при преглед с ултразвук. Златният стандарт за образно изследване за диагностика на дълбока ендометриоза е ядрено-магнитния резонанс (ЯМР). В последните години ултразвуковият метод се налага все повече като метод на първи избор, но прегледа е високо специфичен, протича с известни разлики спрямо стандартния и трябва да се извършва от специалист в областта на ендометриозата.


Повече информация за дълбоката ендометриоза може да прочетете в статията, която написах специално за Българската фондация по ендометриоза: https://www.endometriosis.bg/dulboka-endometrioza-simptomi-diagnostika-lechenie/

Операция за дълбока ендометриоза с резекция на дебело черво, в която имах възможността да се уча директно от един от най-големите експерти в областта проф. Хорас Роман:

https://www.youtube.com/watch?v=BY0cZSXvfd4&ab_channel=HoraceRoman

Операция за дълбока ендометриоза, в която имах честта да участвам и да се уча директно от един от най-големите експерти в областта проф. Хорас Роман:

https://www.youtube.com/watch?v=iLc4p4U9ms8&ab_channel=HoraceRoman

Какво представлява повърхностната ендометриоза?


Третият вид енометриоза е може би най–разпространен и същевременно най-енигматичен. Това е повърхностната ендометриоза – повърхностни плаки ендометриална лигавица върху вътрешната повърхност на коремната кухина и таза. Този тип ендометриоза е може би най-широко разпространен, среща се задължително както при пациентите с шоколадови кисти, така и при тези с дълбока ендометриоза, а и често се установяват при жени случайно по време на операция по друг повод. Повърхностната ендометриоза е най-енигматична, защото никой не знае точната ѝ честота и разпространеност, тъй като тя не може да бъде установена с нито един неинвазивен диагностичен метод, като например ултразвук или ЯМР, а само с лапароскопия – стандартна или трансвагинална. На пръв поглед значително по-безобидна от първите два типа, шоколадови кисти или дълбока ендометриоза, повърхностният вариант на болестта може да предизвиква много силни болки и болезнени менструации. Редица проучвания са доказали, че няма ясна връзка между големината и стадия на ендометриозата и усещането за болка, което изпитват жените. Това означава, че дори малки повърхностни ендометриозни огнища, които не могат да бъдат установени с нито един от стандартните образни изследвания, е възможно да са причина за значителни болки, страдания и влошаване на качеството на живот. Именно поради това правилното поставяне на диагнозата „ендометриоза“ отнема средно между 8 и 10 години! По тази причина в развитите държави се изграждат специализирани центрова за лечение на ендометриоза и заболяването е включено в националните здравни програми на редица страни.


Повече за мултидисциплинарния подход в лечението на ендометриоза може да прочетете в статията, която написах специално за Българската фондация по ендометриоза: https://www.endometriosis.bg/multidisciplinaren-podhod-kum-lechenie-na-endometrioza/

Ендометриозни импланти по вътрешната повърхност на коремната стена (перитонеум). Този тип еднометриоза е най-разпространен и най-коварен, тъй като няма налично образно изследване, с което да се установи, може да се диагностицира само по време на операция и макар и не толкова тежко изглеждащо колкото дълбоката ендометриоза, повърхностната еднометриоза може да доведе дори до по-силни болки и оплаквания, тъй като тежестта на заболяването не корелира със степента на инфилтрация на процеса.

В последните години трансвагиналната лапароскопия се утвърди като златен стандарт за диагностиката при жени с проблемно забременяване в страни като Белгия и Нидерландия. Методът позволява в амбулаторни условия да се извърши обстоен преглед на таза и репродуктивните органи, проверявайки проходимостта на маточните тръби в края на процедурата.

Трансвагиналната лапароскопия е отличен метод за диагностика на повърхностна ендометриоза в амбулаторни условия, т.е. в гинекологичния кабинет, без да е необходима упойка или продължителен престой в болница.

Повече за трансвагиналната лапароскопия може да прочетете тук: Трансвагинална лапароскопия