Ендометриоза

Какво представлява ендометриозата?

Ендометриозата е хронично възпалително заболяване, засягащо млади жени в репродуктивна възраст. Според статистиката 1 от 10 млади жени има ендометриоза. Причините за възникването на това заболяване са различни и не напълно изяснени. За основен фактор се смята т.нар. обратна или ретроградна менструация – малка част от кръвта, която се отделя при цикъл преминава в обратен ход по маточните тръби и достига до коремната кухина. Това е напълно физиологично състояние, срещащо се при над 90% от жените. Защо обаче при 1 от 10 се развива ендометриоза, за сега остава енигма. Смята се, че важно значение има генетичната предиспозиция, прекарани тазово възпалителни инфекции и имунологични фактори, но до този момент всички тези фактори са все още в процес на проучване.

Проучвания показват, че средно правилната диагноза на заболяването „ендометриоза“ отнема между 8 и 10 години от първоначалните симптоми и първият преглед от специалист! Това се дължи на нехарактерните симптоми в началото, понякога неефективните рутинни диагностични процедури, които се прилагат и не на последно място непознаването на спецификите на болестта от голяма част от лекарите, включително акушер-гинеколози.

Какви са симптомите на ендометриоза?

Ендометриозата води до два симптома: болка и проблемно забременяване. Болката е много комплексно състояние, при което освен обективен има и субективен елемент. Болката сама по себе си може да е безкрайно разнообразна – всеки човек го е боляло глава, болял го е корем или пък е изпитвал остра болка в крака, когато го удари. Характерна за ендометриозата е много силната болка по-време на цикъл, болката по време на секс, затруднения и болезненост при ходене по голяма и малка нужда, болка в дясното рамо. Най-важният симптом, подсказващ ни, че жената страда именно от ендометриоза, е асоциирането на болката с менструацията – по време на цикъл болките, стават нетърпими и инвалидизиращи, жената става непълноценна и не може да изпълнява ежедневните си задължения, като например да ходи на работа, поради силната болка. По време на цикъл е нормално една жена да изпитва дискомфорт, особено в първите 2-3 дни, но тези оплаквания обикновено се поддават на лечение със стандартни болкоуспокояващи. Когато болките са наистина нетърпими и обикновените лекарства не помагат, жената страда, нефункционална е и не може да изпълнява ежедневните си задължения, то тя трябва да потърси консултация с гинеколог. Тези оплаквания понякога започват още в тийнейджърска възраст и не трябва да бъдат неглижирани. Болката по време на полов контакт е другият много специфичен симптом на това заболяване. Жените я описват като дълбока, при проникване, в определени пози и при тежки случаи могат да доведат до „страх от секс“ и до непълноценна връзка с партньора. При тези ситуации жените отново трябва да се обърнат към специалист, който да познава спецификите на заболяването, правилната диагностика и лечение.

Другият основен симптом, който предизвиква ендометриозата, е проблемното забременяване. Асоциацията между инфертилитета и ендометриозата е недокрай изяснена: според Американската асоциация по репродуктивна медицина, когато ендометриозата е в минимална и лека степен, то тогава не може със сигурност да се каже, че именно ендометриозата е причината за инфертилитета. Когато обаче тя е в напреднали стадий, умерено-тежка и тежка, то тя е достатъчна причина за инфертилитета. Доказано е, че ендометриозните кисти не увреждат качеството на яйценкетките, като за сега се приема, че основният механизъм, по който ендометриозата предизвиква инфертилитет, е чрез образуването на сраствания, поради хроничното възпаление, които нарушават нормалната анатомия в таза, както и нормалното функциониране на маточните тръби. Европейската асоциация по репродукция и човешка ембриология препоръчва отстраняване на ендометриозните кисти при пациентки с инфертилитет при големина над 3 см. Пациенктите с данни за умерено-тежка и тежка степен на ендометриоза трябва да бъдат оперирани с цел да се подобрят шансовете им за спонтанно забременяване, като операцията естествено трябва да бъде възможно най-щадяща за репродуктивните органи и най-вече яйчниците.

Какви видове ендометриоза има? Какво представляват ендометриозните "шоколадови" кисти?

Има три вида ендометриоза, които значително се различават по своите клиничните симптоми, лечение и прогноза. Най-популярния вид, както сред пациенти, така и сред лекари, са ендометриозните кисти. Наричат се още „шоколадови“, тъй като съдържимото в тях се оприличава на течен шоколад – събралата се в тях кръв с течение на времето се превръща в гъста кафява маса. Този тип ендометриоза се открива най-лесно и за много хора понятието „ендометриоза“ означава наличие на ендометриозна киста. Кистите се диагностицират с помощта на стандартен ехограф, тъй като имат много характерен образ и често се откриват случайно при профилактичен гинекологичен преглед. Поведението при ендометриозните кисти е изключително индивидуално!! Лечението трябва да се съобрази с две неща: симптомите на пациентката и репродуктивните планове в бъдеще. Когато кистата се установи по повод тазова болка, придърпване, проблемно забременяване, то кистата най-вероятно има връзка с тези оплаквания и трябва да бъде отстранена. Когато обаче кистата е малка, под 3 см, не предизвиква проблеми и е случайно открита, то по-добре да не се извършват излишни операции и пациентката да се проследява на всеки 6 месеца.

Какво представлява дълбоката ендометриоза? Как се диагностицира и какво е лечението на дълбока ендометриоза?

Дълбоката ендометриоза се дефинира като инфилтрация на болестта на повече от 5 мм под перитонеалната обвивка. Този тип ендометриоза се среща при около 10% от жените с ендометриоза. Най-честите симптоми са силно болезнена менструация, болка при полов акт и инфертилитет, но могат да се наблюдават също и проблеми от гастроинтестиналния тракт, проблеми с изхождането, затруднения при уриниране. Тъй като при някой пациенти чревните проблеми са по-силно застъпени, жените първо търсят помощ при гастроентеролог или коремен хирург, а не при гинеколог. Дълбоката ендометриоза често се съчетава с шоколадови кисти в яйчниците (в около 70% от случаите), но не е задължително. Именно поради тази причина дълбоката ендометриоза може да се пропусне при стандартен ехографски преглед, когато яйчниците изглеждат нормални. Истината е, че не всички гинеколози познават или мислят за това заболяване и то често се пропуска при преглед с ултразвук. Златният стандарт за образно изследване за диагностика на дълбока ендометриоза е ядрено-магнитния резонанс (ЯМР). В последните години ултразвуковият метод се налага все повече като метод на първи избор, но прегледа е високо специфичен,  протича с известни разлики спрямо стандартния и трябва да се извършва от специалист в областта на ендометриозата.

Повече информация за дълбоката ендометриоза може да прочетете в статията, която написах специално за Българската фондация по ендометриоза: https://www.endometriosis.bg/dulboka-endometrioza-simptomi-diagnostika-lechenie/

Какво представлява повърхностната ендометриоза?

Третият вид енометриоза е може би най–разпространен и същевременно най-енигматичен. Това е повърхностната ендометриоза – повърхностни плаки ендометриална лигавица върху вътрешната повърхност на коремната кухина и таза. Този тип ендометриоза е може би най-широко разпространен, среща се задължително както при пациентите с шоколадови кисти, така и при тези с дълбока ендометриоза, а и често се установяват при жени случайно по време на операция по друг повод. Повърхностната ендометриоза е най-енигматична, защото никой не знае точната ѝ  честота и разпространеност, тъй като тя не може да бъде установена с нито един неинвазивен диагностичен метод, като например ултразвук или ЯМР, а само с лапароскопия – стандартна или трансвагинална. На пръв поглед значително по-безобидна от първите два типа, шоколадови кисти или дълбока ендометриоза, повърхностният вариант на болестта може да предизвиква много силни болки и болезнени менструации. Редица проучвания са доказали, че няма ясна връзка между големината и стадия на ендометриозата и усещането за болка, което изпитват жените. Това означава, че дори малки повърхностни ендометриозни огнища, които не могат да бъдат установени с нито един от стандартните образни изследвания, е възможно да са причина за значителни болки, страдания и влошаване на качеството на живот. Именно поради това правилното поставяне на диагнозата „ендометриоза“ отнема средно между 8 и 10 години! По тази причина в развитите държави се изграждат специализирани центрова за лечение на ендометриоза и заболяването е включено в националните здравни програми на редица страни.

Повече за мултидисциплинарния подход в лечението на ендометриоза може да прочетете в статията, която написах специално за Българската фондация по ендометриоза:  https://www.endometriosis.bg/multidisciplinaren-podhod-kum-lechenie-na-endometrioza/