Кисти на яйчниците

Яйчниците са орган, където често се образуват кистозни образувания или т.нар. кисти. Кистите, според патоанатомичното им определение, са структури със стена от епителни (жлезисти) клетки, изпълнени с течност. Класификацията на яйчниковите кисти е огромна и детайлното разглеждане излиза извън рамките на този текст. Най-общо образуванията на яйчниците могат да се разделят на три основни групи: функционални, доброкачествени и злокачествени.

Основните видове яйчникови кисти според честотата

Функционални кисти

Функционални се наричат тези кисти, които се получават вследствие на изменения в менструалния цикъл. Физиологично всеки месец от един от двата яйчника са образува фоликул, който около 13-14 ден от месечния цикъл (при период между циклите от 28 дни) се „спуква“ и отделя яйцеклетка, която да бъде оплодена. В някои ситуации фоликулът не се „спуква“ и се получава т.нар. „задържан фоликул“. Под действие на хормоните той претърпява структурни промени, които могат да доведат до уголемяване на кистата, силна болка, чувство на тежест и забавяне на очакваната менструация. Диагнозата обикновено е лесна поради характерната клинична картина и специфичния образ на ултразвук.

Ехографията се е наложила като златен стандарт за диагностиката на яйчниковите тумори.

На снимките: семпла яйчникова киста с бистра серозна течност

Доброкачествени кисти

Най-голямо внимание от доброкачествените кисти заслужават т.нар. дермоидни кисти. Това са най-честите доброкачествени образувания на яйчниците в млада репродуктивна възраст. Стената на дермоидните кисти наподобява по структура тази на кожата (дерма – кожа), поради което този тип кисти са изпълнени с косми, зъби и мастно съдържимо (секрет, отделян от потните жлези). Въпреки че изглеждат страшно, те са абсолютно доброкачествени и симптомите, които водят жените на преглед, са свързани с тежест, „опъване“, нехарактерна болка в таза. При тези кисти се налага оперативно лечение, с лапароскопия, като се отстранява само кистата и се запазва заобикалящата я здрава яйчникова тъкан, което е от особено значение, тъй като кистите се срещат в млада възраст. Прогнозата в репродуктивен план е изключително благоприятна.


Ендометриозните кисти са едни от най-често срещаните кистозни формации при жените в репродуктивна възраст. Тяхната генеза и лечение са разгледани по-обстойно тук: Ендометриоза

Ехографски образ на дермоидна киста. Бялата структура в лявата страна представлява твърда, плътна тъкан, най-вероятно наподобяваща зъб.

Патологоанатомичен вид на дермоидната киста. Виждат се ясно космените структури и зъби в основата на кистата (т.нар. туберкул на Рокитански)

Злокачествени кисти

Злокачествените кисти заемат около 95% от групата на злокачествените образувания на яйчниците (останалите 5% са солидни тумори, без течна съставка). Злокачествените кисти са от епителен произход и се срещат основно в напреднала възраст, след менопауза. Наричани са още „тихият убиец“, тъй като много късно дават симптоми и пациентите посещават гинеколог за първи път вече в напреднал стадии. Туморни маркер, подсказващи за злокачественост на такъв тип кисти, са СА 125, НЕ 4 и САЕ. Лапароскопията има ограничена роля в лечението на яйчниковия карцином и служи основно като диагностичен метод за оценка и стадиране на заболяването.