Онкогинекологията е специалност, която се занимава с диагностика и лечение на злокачествени тумори на женската полова система. Най-често срещаните гинекологични онкологични заболявания включват:
Ендометриален карцином (рак на матката)
Рак на маточната шийка (РМШ / цервикален карцином)
Овариален карцином (рак на яйчниците)
Вулварен и вагинален карцином (по-рядко)
Своевременното откриване и правилното лечение на тези заболявания са от решаващо значение за добрата прогноза. В повечето случаи, когато диагнозата се постави в ранен стадий, заболяванията са напълно лечими.
Хормонален дисбаланс
Инфекция с човешки папиломен вирус (HPV)
Генетична предразположеност (напр. BRCA, Lynch синдром)
Наднормено тегло
Продължителна хормонална терапия
Ниска раждаемост и късна менопауза
Ранната диагностика се подпомага чрез профилактични прегледи, цитонамазка, ехография, HPV тестове и редовно наблюдение при рискови пациентки.
Кървене след менопауза
Нередовен менструален цикъл
Кървене между менструации или след полов контакт
Подут корем, болка или тежест в таза
Необяснима умора или загуба на тегло
Воднисто, кръвнисто или зловонно течение
При поява на някой от тези симптоми е важно да се потърси навременна консултация.
Диагностичният процес включва комбинация от образни и лабораторни изследвания:
Гинекологичен преглед
Трансвагинална ехография
Колпоскопия, биопсия, хистероскопия
ЯМР и КТ за стадиране
Туморни маркери (напр. CA-125, HE4)
Генетично тестване при показания
Хирургично лечение – основен метод в повечето случаи
Минимално инвазивна хирургия – лапароскопска и робот-асистирана
Системна терапия – химиотерапия, таргетна и имунотерапия
Лъчетерапия – при подбрани локализации и стадии
Сентинелна лимфна биопсия – съвременен подход с по-нисък риск от усложнения
Прилага се индивидуализиран план, съобразен с клиничните и патоанатомични характеристики на заболяването. Роботизираната хирургия предлага допълнителна прецизност и щадене на тъканите, което е особено важно при онкологични операции.
След приключване на активното лечение се извършва редовно проследяване. При жени с наследствени мутации или висок риск се обсъждат превантивни мерки – включително профилактична хирургия или засилен контрол.