Какво представлява ин витро оплождането?

Асистираните репродуктивни технологии са метод за „изкуствено“ оплождане, при което лекар или ембриолог борави с половите клетки (гамети) извън тялото, в лабораторна среда, оплождането се извършва в специални хранителни среди и след престой от няколко дни в инкубатор ембрионите се връщат в маточната кухина на бъдещата майка с помощта на катетър. Методът се нарича още „ин витро“, което на латински означава „в стъкло“, тъй като всички процеси се развиват в стъклени съдове наречени "петри" (в днешно време се използват само пластмасови петрита). Първото ин витро бебе се ражда през 1978 г. във Великобритания и от тогава насам по света са се родили над 8 милиона „бебета в епруветка“. Четиридесет години след първото ин витро бебе, асистираните репродуктивни технологии са изключително напреднали и благодарение на напредъка в науката и глобализацията в днешно време се използват унифицирани протоколи за стимулация и стандартизирани техники за оплождане, постигайки максимална сигурност за пациентката, минимален риск от усложнения и съответно оптимални резултати, а именно – бременности и живородени деца.

Как протича самата ин витро стимулация?

Какво представлява всъщност самото ин витро? Това е процедура, която максимално наподобява нормалните физиологични процеси настъпващи в организма през менструалния цикъл. Има различни протоколи за стимулация на яйчниците с цел получаване на максимален брой яйцеклетки, като с времето в практиката са се утвърдили два такива протокола: къс и дълъг. В днешно време най-разпространен е късият протокол, тъй като при него има по-малък риск от усложнения (хиперстимулационен синдром), по-добре се понася на пациентките, протича за по-кратко време и резултатът, изразен в брой и качество на яйцеклетките, не се различава от резултата при дългия протокол. От първия или втория ден на менструацията започва контролираната овариална хиперстимулация (КОХ). Пациентката идва за преглед, така че репродуктивният специалист да може да прецени с какви дози точно да започне стимулацията. При този първичен преглед се прави обикновено и т.нар. сондиране – с много тънък катетър се прониква през цервикалния канал, за да се убедим, че е пропусклив и няма да има проблеми в последствие при трансфера на ембрионите в маточната кухина. Стимулацията представлява прием на високи дози рекомбинантен фоликулостимулиращ хормон FSH, който подтиква растежа на много фоликули, а не както при нормален цикъл – само по един. Обикновено на 6-ти ден от стимулацията пациентката идва за втори преглед, когато се назначава още един медикамент, който потиска спукването на фоликулите и ги задържа до деня, когато се аспирират под ехографски контрол – т.нар. пункция или oocyte pick-up (OPU). И двата медикамента, и FSH, и този за задържането на фоликулите, се инжектират с изключително тънка подкожна игла в областта на корема. Инжекциите изобщо не са болезнени и в повечето случаи не представляват проблем пациентите да си ги поставят сами.

Стандартна схема на дълъг протокол за овариална стимулация при IVF. Дългият протокол започва с блоката чрез GnRH -агонисти от 21 ден на предходния цикъл

Стимулацията обикновено се понася много добре. Някои жени с по-силни яйчници може да получат усещане за придърпване и тежест, но чувството е по-скоро за дискомфорт, отколкото за болка. По време на стимулация не се натрупва допълнителна течност в организма и тя не води до покачване на теглото или натрупване на килограми. Стандартната стимулация включва още няколко ехографски прегледа през ден, на 8-ми и на 10-ти ден, проследявайки растежа на фоликулите, от които в последствие ще се получат яйцеклетките при пункцията. Фоликулите обикновено достигат необходимата големина и зрялост от 20-22 мм към 10-ти ден от стимулацията и когато зрелите фоликули са 3 или повече се назначава дата за пункция. На пациентката се назначава да си направи инжекция с човешки хорионгонадотропин (ЧХГ) следобед или вечерта към 18:00 на същия ден. Поставянето на ЧХГ е изключително важно, тъй като той е необходим за финалното узряване на яйцеклетките, а пункцията трябва да се направи в следващите 36 до 48 часа. Ако се направи след този период, има риск фоликулите да се спукат преждевременно.

Какво представлява пункцията?

След апликацията на ЧХГ вечерта на 10-ти ден от стимулацията, 36 часа по-късно, на 12-ти ден сутринта, се прави пункцията за получаване на яйцеклетките. Пункцията се извършва под анестезия, пациентката е заспала и не усеща нищо от самата процедура. С помощта на игла под ехографски контрол всеки един фоликул се пробожда и се аспирира намиращата се в него яйцеклетка. Оптималният брой получени яйцеклетки е между 10 и 12, но все пак това е строго индивидуално и зависи от яйчниковия резерв и възрастта на жената. Пункцията замества процеса на овулация – получават се яйцеклетки, готови да бъдат оплодени. След пункцията жената се събужда продължение на 1-2 часа и след 4 часа по стандарт напуска клиниката. В следващите дни жената се обажда ежедневно в клиниката, за да получи информация как се развиват ембрионите ѝ, и същевременно приема допълнително прогестерон през устата или вагинална форма, който е с основно значение за подготовката на лигавицата на маточната кухина за имплантацията на ембриона при ембрио трансфера.

В това време, в лабораторията, след като се получат яйцеклетките, ембриологът ги опложда със сперматозоидите на партньора. Сперматозоидите преди това са обработени и са изолирани само най-жизнеспособните от тях. Има два метода за оплождане ин витро – конвенционално ин витро, при което сперматозоидите и яйцеклетката се просто поставят в обща среда, където мъжките гамети сами оплождат женската, и т.нар. ИКСИ оплождане, което се предпочита при двойки с тежък мъжки фактор и сперматозоидите се инжектират с помощта на микроскопична игла в яйцеклетката. Така протича денят за оплождане или ден 0.

Следващият ден е ден 1. Това е може би най-важният ден от ембриологична гледна точка, тъй като се установява правилно ли са се оплодили яйцеклетките от предходния ден. Ако предходния ден са били получени 10 яйцеклетки, нормално е правилно оплодените яйцеклетки да се 7-8. Следващите няколко дни ембрионите се наблюдават ежедневно как върви тяхното развитие, докато стане 5-ти ден. На този ден ембрионите са в оптимално състояние за трансфер в маточната кухина, самата кухина е подготвена с помощта на прогестерона, а и при нормални условия и спонтанно забременяване ембрионът достига до маточната кухина на 5-ти ден след оплождането.

Самият трансфер протича като стандартен гинекологичен преглед. Пациентката е легнала на гинекологичен стол и помощта на катетър ембрионът или ембрионите се поставят в маточната кухина. Добрата медицинска практика е да се поставя един ембрион, максимум два, като по този начин се ограничава рискът от многоплодна бременност, която многократно по-рискова както за майката, така и за плодовете. Останалите ембриони с добро качество на пети ден се замразяват при температура -196 градуса в течен азот, където могат да престоят с години в това състояние. Успеваемостта от трансфер на замразени ембриони е равна, а според някой проучвания дори по-висока, отколкото при пресен/свеж трансфер.