Лапароскопска хистеректомия


Какво представлява хистеректомията?


Отстраняването на матка или хистеректомия е една от най-често извършваните операции в света. Изчислено е, че хистеректомия се извършва на една от всеки 9 жени, а честотата на операцията в САЩ е над 600 000 хистеректомии на година. Причините за хистеректомия могат да бъдат разбообразни – миомни възли, аденомиоза, хиперплазия или карцином на ендометриума, рак на маточната шийка или пролапс на матката. Първата лапароскопска хистеректомия е извършена в САЩ от Harry Reich през 1989 г. и от тогава насам миниинвазивният метод се е утвърдил като златен стандарт за този тип операция в развитите страни.

Различните типове хистеректомия според обема на операцията:

  • субтотална/супрацервилана - отстраняване само на маточното тяло

  • тотална - отстраняване на тялото + шийка

  • радикална - отстраняване на матка + шийка + околните тъкани + част от влагалището

Какви са видовете хистеректомия?


Има три основни вида хистеректомии – субтотална или супрацервикална, тотална и радикална. При субтоталната хистеректомия се отстранява само тялото на матката, като се запазва шийката и поддържащият апарат към таза. Този тип операция е златен стандарт в Германия при пациентки с големи миоматозни възли или аденомиоза. Тъй като при този тип операция жената остава с маточна шийка, предварително трябва да е направена цитонамазка с HPV типизиране и колпоскопия за отхвърляне на всякакъв риск от последващо развитие на рак на шийката. След субтоталната хистеректомия пациентката трябва задължително да продължи с регулярните профилактични гинекологични прегледи и цитонамазки от маточната шийка.

Финален образ след субтотална хистеректомия със запазване на яйчниците при 44 г. жена с аденомиоза

При тоталната хистеректомия се отстранява изцяло маточното тяло заедно с шийката. Тази операция се препоръчва при жени с данни за дисплазия на шийката, при карцином на ендометриума или при хиперплазия, които предпочитат да не продължават с профилактичните цитонамазки след операцията.


Радикалната хистеректомия се извършва при карцином на маточната шийка над стадий IB и се извършва в специализирани онкологични центрове. При този тип операция освен маточното тяло и шийката се отстраняват и околните тъкани около матката.

Матката и яйчниците са отделни органи и отстраняването на единия не означава премахване на другия. Това означава, че премахването на матката може да се съчетае със запазване на яйчниците, които продължават да произвеждат полови хормони, важни за костната плътност, доброто общо състояние и самочувствие на жената след операция. Препоръчително е яйчниците да се запазват при жени до 55 годишна възраст, ако те изглеждат нормални. При наличие на абнормени образувания, кисти, фамилна обремененост с карцином на яйчниците или възраст над 55 години е препоръчително те да бъдат отстранени заедно с матката.

Какво представлява тоталната лапароскопска хистеректомия?

Тоталната лапароскопска хистеректомия е рутинно извършвана операция, достатъчно добре позната и напълно стандартизирана.

Основните етапи включват освобождаване на маточните връзки, отстраняване на маточните тръби или яйчниците, отпрепариране на мехура, коагулация и срязване на маточните артерии, отваряне на влагалището, изваждане на матката и зашиване на остатъка от влагалището.

Основни стъпки от извършването на тотална лапароскопска хистеректомия

Отпрепариране на пикочния мехур

Коагулация на маточната артерия

Срязване на влагалището

Зашито лапароскопски влагалище

Възстановяване след лапароскопска хистеректомия


Възстановяването след лапароскопска хистеректомия е многократно по-бързо от конвенционалната отворена хирургия. Белезите по корема след тотална лапароскопска хистеректомия представляват три 5 милиметрови малки разреза, които след правилно третиране след няколко месеца почти изчезват. Престоят в болницата и пълното възстановяване е 3 дни след оперативната интервенция (за сравнение след отворена процедура обикновено отнема поне 5 дни). След тотална хистеректомията вече няма меструация, тъй като тялото на матката е отстранено, а нормалният полов живот може да бъде възстановен след 4-6 седмици, когато влагалището е напълно заздравяло.